„Публична реч”, с ръководител Н. Георгиева
„Скаутски здравен лагер”, с ръководител Ст. Райчев
„Млад еколог”, с ръководител Т. Атанасова
„Да успяваме заедно”, с ръководител Д. Костадинов
„Арт студио”,с ръководители С. Ахмед и Г. Ахмедова
„Моден дизайн”, с ръководители К. Василева и Ст. Колева
„Дигитална обработка на цифрови изображения”, с ръководител Д. Влаева.
Аз искам…
Ти искаш…
Той иска…
Всички искаме…
Поискахме заедно, големи и малки, да отпразнуваме Първи юни – Денят на детето.
Големите бяхме ние – учениците от ПГТО „Дочо Михайлов”, гр. Тервел, участници от всички клубове по проект „Успех”и ОДК „Малкият принц”, за да зарадваме малките, децата от ЦДГ в град Тервел.
Направихме си инпровизирана сцена, шарена, като детския свят, с много балони, рисунки, цветя, пред читалището.
Очаквахме ги с нетърпение, подготвили им бяхме различни игри, със съзтезателен характер. Имаше правила, дечицата щяха да получат своите първи „паспорти”, в които след всяка игра печат им се слагаше. Те трябваше минимум 7 печата да съберат, за да учасват накрая в томболата и да получат награди късметлиите.
10 бяха игрите, които им носеха печат:
1. Боулинг – Събори 5 бутилки с един удар
2. Бъди риболовец и улови 3 лодки
3. Нарисувай си маска
4. Нарисувай рисунка на тема: „Щастливо детство”
5. Участвай в играта дърпане на въже
6. Участвай в играта скачане с чувал
7. Рисунка на лицето
8. Направи си маникюр или прическа при нашите стилистки
9. Направи най-оригинална снимка с интересна прическа, физиономия или поза
10. Нарисувай картина с тебешир на земята
Те дойдоха, със своите учителки, двечки по двечки, в редички, плахи, но с погледи искрени.
След това дойде моментът за игрите.
Отначало страхливо пристъпваха малките човечета, но разбраха, че няма от какво да се страхуват. Беше им трудно само при първата игра, а след това… се чуваше много смях. Горди бяха след своя пореден печат.
Някак много бързо времето мина. Постепенно се включваха и други дечица – малко по-големи, но все пак деца.
Всички бързаха да съберат печатите, за да върнат „паспортите” си и да очакват да бъдат избрани след това.
Дойде и този момент. Моментът на наградите. Не всички получиха награди, но и сърдити нямаше.Имаше очички пълни с живот.
И както всяко нещо има начало и край, така и нашият празник имаше край.
Този край запечатахме със снимка,на която имаше големи и малки деца, с нарисувани, много пъстри лица.
Аз искам…
Ти искаш…
Той иска…
Всички заедно поискахме и постигнахме „Успех”.
